Гражданската отбрана

Тематично досие · Период: 1950–1989 · Четене: 7 мин

Досие — Подготовката на цяло едно население за война и бедствие.

Народната армия защитава границите. Гражданската отбрана се готви за невъобразимото: деня, в който войната ще премине тези граници и ще се стовари върху градовете, заводите, училищата. Това е друг свят, различен от казармения, свят, в който войникът вече не е млад наборник, а работникът, ученичката, домакинята, пенсионерът. Всички са засегнати, през цялото време.

Това досие проследява този апарат за масова защита през предметите, които е оставил: маски, дозиметри, санитарни чанти, членски карти. Обикновени предмети, които говорят за постоянна тревога, тази да се живее под непрекъснатата заплаха от апокалипсис.

Членска карта на Гражданската отбрана на страната — Collection Cold War Bulgaria

Подготовка на цялото население

Българската програма за гражданска отбрана се развива през 60-те години въз основа на смразяваща констатация: ядрените, биологичните и химическите оръжия, носени от ракети с голям обсег, са заличили границата между фронта и тила. Вече няма безопасна зона. Бомба може да падне навсякъде, отровен облак да се понесе над всеки град. Срещу тази заплаха отговорът е да се организира цялото население.

Членството в гражданската отбрана не е личен избор, а обществен факт. Човек е член, както е гражданин: с карта, със задължения, с учения. Организацията покрива страната в мрежа, прикрепена към заводите, ТКЗС-тата, училищата.

Броеве на списание „Гражданска отбрана“ (Гражданска отбрана) — Collection Cold War Bulgaria

Тази рамка има свой печат. Списание Гражданска отбрана разпространява официалната доктрина: отчети от учения, указания за поведение при бедствие, статии за защита от лъчение, чак до часовете по гражданска отбрана, въведени в началните училища. Там още от детството се учи да се живее с мисълта за бедствието.

Атомната, химическата, бактериологичната заплаха

В сърцевината на цялата уредба стои страхът от оръжието за масово поразяване. Студената война надвесва над Европа възможността за конфликт, в който ще бъдат употребени атомът и бойните газове. България, резето на южния фланг на Варшавския договор срещу Гърция и Турция, знае, че е на първа линия.

Съветски дозиметър ИД-1, използван в Народна република България — Collection Cold War Bulgaria

Дозиметърът е емблематичният предмет на тази тревога. Този уред измерва получената доза лъчение, сечиво, което има смисъл единствено в свят, в който се очаква да бъдеш облъчен. Самото му наличие говори за предполагаемата близост на ядрената катастрофа.

Личен комплект за обеззаразяване на Българската народна армия — Collection Cold War Bulgaria

До него комплектът за обеззаразяване отговаря на химическата заплаха. При нападение с отровни вещества той позволява те да бъдат обезвредени по кожата и по снаряжението. И тук — предмет, който предполага немислимото: че невидимата отрова накрая ще падне.

Защитата: противогазът

Ако трябва да се избере един-единствен символ на гражданската отбрана, това би бил противогазът. Раздаван масово на населението, той въплъщава подготовката на всекиго за химическо нападение или заразяване.

Граждански противогаз ШМ62 — Collection Cold War Bulgaria

ШМ62, производен на съветски образец, съществува и във вариант за защита на цивилни. Той не е войнишко снаряжение, а предвиден предмет от всекидневието, прибран у дома, в завода, в училището, готов за деня, в който ще завие сирената.

Граждански противогаз, модел ПГ-1 — Collection Cold War Bulgaria

ПГ-1, друг граждански модел, допълва картината. Множеството маски говори за размаха на раздаването: трябвало е да бъдат снабдени милиони хора. Тези предмети, днес неподвижни във витрина, носят тревожно обещание: за възможен дъх в отровен въздух.

Детски противогаз ДП-1 — Collection Cold War Bulgaria

Но най-силно поразява детската маска. ДП-1 е предназначен за най-малките, предмет, който казва направо какво означава да се подготви цялото население. В логиката на гражданската отбрана детето не е пощадено от заплахата, значи не е освободено от подготовката за нея. Да се снабдят училищата с маски по детска мярка означава да се признае, че бедствието няма да прави разлика по възраст. Малко предмети правят толкова осезаема тревогата на епоха, вградила апокалипсиса в всекидневния си хоризонт, чак до класните стаи.

Помощ и лечение

Гражданската отбрана не е само защита: тя урежда и помощта, здравеопазването, борбата с бедствията. Защото след бомбата или катастрофата ще трябва да се лекува, да се гаси, да се спасява.

Полева медицинска чанта на санитарните войски — Collection Cold War Bulgaria

Полевата медицинска чанта е снаряжение на санитарните войски, натоварени с първата помощ. Съдържанието ѝ (превръзки, турникети, материали за спешна намеса) е замислено за бърза работа на място, посред предполагаемия хаос.

Пълна женска униформа на санитарните войски — Collection Cold War Bulgaria

Тази пълна женска униформа на санитарните войски напомня за съществено измерение: гражданската отбрана мобилизира широко жените. Там, където армията е мъжки свят, гражданската помощ разчита на тях: медицински сестри, спасителки, ръководителки. Това е една от редките военизирани области, в която женското присъствие е основно и признато.

Пожарникарска каска от Народна република България — Collection Cold War Bulgaria

Пожарникарската каска допълва тази страна на спасяването. Пожарникарите при бомбардировка или промишлена авария са на първа линия. Този пластмасов модел, по-скорошен, свидетелства за постепенното осъвременяване на снаряжението през десетилетията.

Обучението: организацията „Спартак“

Цялата тази подготовка струва нещо само ако населението е обучено. Оттук и значението на ученията, на нормативите, на дружествата, които поддържат всекиго в състояние на бдителност.

Диплянка на дружеството за гражданска отбрана „Спартак“ — Collection Cold War Bulgaria

Диплянката на дружество „Спартак“ напомня за това преплитане на физическата и гражданската подготовка. В нея се откриват нормативи за физическа годност, упражнения, представата за гражданин, винаги готов за усилие и за мобилизация. Гражданската отбрана не се задоволява да раздава маски: тя иска да изкове подготвени тела и умове, годни да реагират, когато дойде денят.

(Точното устройство на организацията „Спартак“ и връзката ѝ с официалната гражданска отбрана заслужават да бъдат уточнени по български източници.)

Изпитанието на действителността: Чернобил

Цялата тази защитна машинария е подложена на изпитание веднъж, наистина. И резултатът е обратен на обещанието ѝ.

На 26 април 1986 г. четвъртият реактор на Чернобилската централа избухва. Радиоактивният облак достига България в началото на май. Апаратът на гражданската отбрана заработва точно както е предвидено: из цялата страна отряди измерват лъчението няколко пъти на ден и предават числата, окръг по окръг, на щаба на Гражданската отбрана, който ги подава направо на Политбюро. Уредите работят. Измерванията се правят. Сведенията се движат. Нагоре.

Но не слизат обратно. Ръководството знае точно какво става и решава да не казва нищо на населението от страх от паника. Докато цялата страна остава в неведение, армията тихомълком е преминала на консерви и сухо мляко, както и номенклатурата. За всички останали има само успокоителни и объркани съобщения.

Равносметката е горчива: без да бъдат предупредени, българите получават една от най-високите вътрешни дози лъчение в Европа, по-тежка според изследванията от тази на населението на Украйна или Беларус, не защото радиоактивният прах е бил по-обилен, а защото собственото им правителство е решило, че не е нужно да знаят.

Тъкмо тук е трагичната ирония на гражданската отбрана. В продължение на десетилетия тя подготвя всекиго да оцелее при апокалипсис, дошъл от врага. Когато бедствието най-сетне удря, апаратът заработва, но за да осведоми властта, не за да защити народа. Маските, дозиметрите, членските карти: целият този арсенал почива върху обещание, което държавата предава в решаващия миг.

Може би това е най-точното, което тези предмети разказват. Не защитата, а представата за защита: огромен театър на подготвеността, поддържан четиридесет години, разкрил истинската си природа в деня, в който е трябвало да послужи.

Това досие се опира на документални източници за българската гражданска отбрана, за списание „Гражданска отбрана“ и за начина, по който режимът управлява чернобилската катастрофа, както и върху предметите от сбирката. Някои елементи, и по-специално точното устройство на дружество „Спартак“, заслужават да бъдат проверени по български първични източници.