Трети в класирането

Тематично досие · Период: 1944–1989 · Четене: 7 мин

Страна от девет милиона души, осем златни медала и държавен метод.

На Олимпийските игри в Москва през 1980 г. България завършва трета в класирането по медали. Осем титли, шестнадесет сребърни медала, седемнадесет бронзови: четиридесет и един общо, при двеста седемдесет и един състезатели в двадесет спорта.

Страна от девет милиона души не завършва трета на Игрите случайно. Тя стига дотам, защото за това е изграден цял един апарат, апарат, чиито части се съдържат в тази натюрморт.

Предмети на българския спорт: флагче по фехтовка от 1955 г., вестник „Народен спорт“ (Народен спорт), медал на софийския комсомол, методически ръководства и състезателни програми — Collection Cold War Bulgaria

Спортен вестник, който пише за Политбюро

Да започнем с вестника. Народен спорт е орган на централен съвет, както личи от подзаглавието му. И първата му страница не прилича на никой западен спортен всекидневник.

Голямото заглавие говори за „предани на партията и народа синове и дъщери“. Под него — две препратки: заседание на Политбюро на Централния комитет и реч на другаря Тодор Живков пред комсомолски активисти.

Спортен вестник, чиято първа страница е заета от генералния секретар и Политбюро. Това не е редакционно отклонение: това е самото определение на спорта в тази система. Той не съществува като област, отделна от политиката, а е неин клон.

Медалът идва от младежката организация

Следващият предмет потвърждава същата логика по друг път.

Този позлатен медал не е връчен от спортна федерация. Той носи надписа на Софийския градски комитет на ДКМС: комсомола, младежката организация на партията, за която става дума в друго досие на този музей.

С други думи, политическата организация на младежта е онази, която награждава спортното постижение. Книжката „Пионерски четирибой“, положена до него, казва същото едно стъпало по-надолу: състезанието започва сред децата от девет до четиринадесет години, в рамките на тяхната организация.

Даровитото дете не е откривано от клуб. То е откривано там, където всички деца вече се намират.

Над всичко това единна организация ръководи цялото: Българският съюз за физическа култура и спорт. Членува се в него с книжка, както се членува в профсъюз или в младежка организация.

Членска книжка на Българския съюз за физическа култура и спорт — Collection Cold War Bulgaria

Спортно флагче на Народна република България, 1983 г. — Collection Cold War Bulgaria

Техническа литература

След това идва онова, което наистина отличава държавната спортна система от обикновено насърчаване на спорта.

Два тома от поредица, озаглавена „В помощ на спортиста“, разпознаваеми по логото си и по античния дискохвъргач на корицата. Единият, на Елисавета Генова, е за психическата подготовка на състезателя преди състезания. До него — съчинение за волейбола в България и „Златната спирала“ на Л. Миланов.

Издателска поредица, посветена на психическата подготовка, издавана в малка балканска страна: това предполага изследователи, средства и читателска среда от технически кадри, способни да четат подобна литература. Българският спорт има своя приложна наука.

Именно в този смисъл трябва да се разбира флагчето по фехтовка от 1955 г., бродирано с кадифе и златни нишки. Фехтовката не е масов спорт; тя е клубна дисциплина, скъпа откъм екипировка и обучение. Това, че се сдобива с официално флагче още през 1955 г., говори за ранно и широко вложение, далеч отвъд дисциплините, които се изплащат в медали.

Готов за труд и отбрана (Готов за труд и отбрана)

Не бива да се смята, че целият този апарат е насочен единствено към шампионите. Масовият спорт има собствена уредба и тя носи име, което казва всичко.

Спортни значки „Готов за труд и отбрана“, втора степен — Collection Cold War Bulgaria

„Готов за труд и отбрана“: формулата, взета от съветския образец, изрично свързва физическото упражнение с две цели, които не са спортни. Не се тича, за да се тича. Тича се, за да се произвежда и за да се воюва.

Програмата работи чрез изпитания и степени (бягане, скок, хвърляне, понякога стрелба), удостоверявани с емайлирана значка, която се носи. Тази носи означението за втора степен: любителят също има своя ранг и този ранг е видим.

Цяло едно население е така приканено да се класира. Спортът не е развлечение, което се практикува или не: той е стълба, на която всеки заема стъпало.

Колко струва методът

Резултатите следват и те са значителни.

За всички летни Игри борбата остава първият български спорт със седемдесет и три медала, от които осемнадесет титли, пред вдигането на тежести с неговите тридесет и девет медала. Огромната част от тези успехи датира от държавните програми от 60-те до 80-те години.

Във вдигането на тежести един метод дори създава школа под името „българска система“, свързана с името на треньора Иван Абаджиев, подготвил дванадесет олимпийски и петдесет и седем световни шампиони. Методите му се славят като сурови. През 1984 г. българските щангисти държат дванадесет от тридесетте световни рекорда.

Трябва да се каже и другото. Българските щангисти са обект на повтарящи се обвинения в допинг, а на Игрите през 1988 г. са установени няколко положителни случая. Въпросът изплува отново дълго след падането на режима: през 2008 г. целият предварително определен състав за Пекин дава положителни проби и федерацията оттегля цялата си делегация: за пръв път в историята си.

Рухването

Най-ясното доказателство какво струва системата е онова, което се случва, когато тя изчезва.

През 1988 г. в Сеул България печели тридесет и пет медала, от които десет титли. През 1992 г. в Барселона, четири години по-късно: осемнадесет медала, от които пет титли. Наполовина, за една олимпиада.

Обяснението е структурно. Спортът е централно планиран и субсидиран; преминаването към пазарна икономика води до приватизация на съоръженията и до края на гарантираната държавна подкрепа, което принуждава спортните организации да се борят за оскъднели средства. Българският химн не е звучал на Олимпийски игри от 2008 г.

Какво показва една спортна витрина

Тези предмети разказват действително постижение и спорен механизъм, без двете да могат да се разделят чисто.

Действително постижение: състезатели са работили, страдали, побеждавали. Треньори са измислили методи, които и днес се изучават. Малка страна е устояла срещу най-големите и гордостта, която българите изпитват от това, не е никак изкуствена.

Спорен механизъм: това постижение е произведено от държава, която вижда в него политическа демонстрация, която открива децата чрез младежките си организации, която извежда Политбюро на първа страница в спортните си вестници и част от чиито резултати почиват върху практики, известни ни днес.

Бродираното флагче от 1955 г. и ръководството по психическа подготовка принадлежат към една и съща уредба. Едното празнува, другото усъвършенства. Между тях стоят хора, ставали рано в продължение на двадесет години.

Проверени по източник факти: третото място на България в класирането по медали на Игрите в Москва през 1980 г. с осем титли, шестнадесет сребърни, седемнадесет бронзови медала и двеста седемдесет и един състезатели в двадесет спорта; общо седемдесет и три олимпийски медала в борбата, от които осемнадесет титли, и тридесет и девет медала във вдигането на тежести; съсредоточаването на тези успехи в държавните програми от 60-те до 80-те години; кариерата на Иван Абаджиев, дванадесет олимпийски и петдесет и седем световни шампиони, славата на суровост на методите му и дванадесет от тридесетте световни рекорда, държани от български щангисти през 1984 г.; повтарящите се обвинения в допинг и установените положителни случаи на Игрите през 1988 г.; положителните проби на целия предварително определен състав за Пекин през 2008 г. и оттеглянето на делегацията; спадът от тридесет и пет медала с десет титли в Сеул през 1988 г. до осемнадесет медала с пет титли в Барселона през 1992 г.; централното планиране и субсидиране на спорта, приватизацията на съоръженията след прехода и краят на гарантираната държавна подкрепа; отсъствието на българския химн на Игрите от 2008 г. Почива върху разчитането на заснетите предмети, а не върху документален източник: разпознаването на вестник „Народен спорт“ и на заглавията от първата му страница, отнасянето на медала към Софийския градски комитет на ДКМС, датирането на флагчето по фехтовка към 1955 г. и разпознаването на съчиненията от поредицата „В помощ на спортиста“. Определянето на значките „Готов за труд и отбрана“ като част от масовата програма за физическа годност по съветски образец почива върху надписа, носен от самите предмети; подробностите за българските изпитания и норми не са проверени по източник и са описани по общия образец. Откриването на спортуващите деца чрез младежките организации е изведено от наличието на книжката за пионерски четирибой и на комсомолския медал, а не от източник, описващ процедурата.