Нула лева и двадесет и две

Тематично досие · Период: 1944–1989 · Четене: 5 мин

Пътна карта, телефон, джобно фенерче: обикновените предмети на една страна, в която нищо не е обикновено.

Върху корицата на пътна карта на България, под името на издателя (Главното управление по геодезия и картография) стои цена: 0,22 лева. Отпечатана е там, в хартията, като заглавието или номера на изданието.

Отпечатаната цена е странен предмет за днешния читател. Тя предполага, че няма да се промени, че ще бъде същата в София и във Видин, в този магазин и в отсрещния, тази година и следващата. Тя не произтича от никакво договаряне, от никаква конкуренция, от никакъв сезон. Тя е решена, а после — гравирана.

Именно през тази подробност се влиза най-добре в българското всекидневие от онова време. Не през онова, което е било зрелищно в него, а през онова, което е било неподвижно.

Предмети от всекидневието в Народна република България: пътни карти, фуражки на транспортен персонал, миниатюрен трамвай, цигари и джобно фенерче — Collection Cold War Bulgaria

Придвижване

Пътната карта на България и атласът на големите пътища на Европа поставят заедно интересен въпрос. За какво служи европейски атлас в страна, от която се излиза само с разрешение?

Отговорът е по-малко ироничен, отколкото изглежда: пътувало се е много вътре в блока и картите служат преди всичко на професионалистите, на шофьорите, на организираните пътувания. Но предметът запазва нещо смущаващо. Картата е покана; тази предлага континент, чиято половина е затворена.

За повечето хора всекидневното придвижване минава през градския транспорт.

Две служебни фуражки с крилатите си знаци и плетени шнурове: да караш трамвай или автобус е занятие в униформа. Транспортът не е услуга сред другите, а обществена длъжност със свои степени и знаци.

Трамваят се среща впрочем и в умален вид, от рисувана ламарина в цветовете на мрежата, играчка, която възпроизвежда онова, което детето вижда да минава под прозорците му.

Осветление, повикване

Домът се разказва чрез три предмета.

Телефон с шайба, бледозелен, с въртящия се номератор и спираловидния шнур. Притежанието на линия не се разбира от само себе си: включването се иска, чака се, а чакането може да бъде дълго.

Апарат от кафяв и кремав бакелит, с обли форми от петдесетте години, който заема в хола мястото, което днес заема екранът.

И джобни фенерчета, няколко, от лята пластмаса в ярки цветове: зелено, червено, сиво. Броят им в една сбирка не е случаен: в страна, в която спирането на тока е част от живота, джобното фенерче не е предмет за къмпинг.

Телефон с шайба, бакелитов апарат, джобни фенерчета и гравирана чаша с гербовете на социалистическите страни — Collection Cold War Bulgaria

Гравираната чаша заслужава дума. Тя носи гербовете на няколко страни от блока, предмет за трапезата, украсен с политическа география. Пило се е от нея всеки ден.

Пушене

Кутия цигари „Родопи“ с емблемата на държавния тютюнев монопол.

Кутия цигари от българската марка „Родопи“ — Collection Cold War Bulgaria

Зад тази обикновена кутия се крие един от най-големите стопански успехи на режима, при това малко познат. Държавният тютюнев монопол, преименуван на „Булгартабак“ (Булгартабак) през 1954 г., прави България първия износител на цигари в света между 1966 и 1988 г., през някои години на второ място след Съединените щати. Около деветдесет на сто от този износ отива за Съветския съюз.

В края на 80-те години мощността на заводите достига седемдесет и пет милиарда цигари, или три пъти вътрешното потребление. А това вътрешно потребление не е малко: през 1982 г. половината от населението пуши, а една четвърт работи в тютюневата промишленост.

Малка страна от девет милиона души снабдява така добра част от Източния блок с цигари. Кутията „Родопи“ не е обикновен потребителски предмет: тя е мостра от основното разменно средство на страната.

Броене

Последна група затваря редицата и връща към отпечатаната цена от началото.

Осигурителни книжки, спестовна книжка на Държавна спестовна каса, облигации от държавен заем и банкноти в лева — Collection Cold War Bulgaria

Банкноти от един, два, пет, десет, двадесет и двадесет и пет лева, няколко с образа на Георги Димитров. Книжка на Държавна спестовна каса (Държавна спестовна каса). Осигурителни книжки. Облигации от държавен заем.

Съществува само една спестовна каса, един-единствен заемополучател, една валута без свободен обмен. Парите на българското домакинство се движат в затворен кръг: от заплатата към спестяването и от спестяването към финансирането на плана. Банкнота от двадесет и пет лева и пътна карта за двадесет и две стотинки принадлежат към една и съща система: онази, в която стойността на нещата се решава другаде.

Какво липсва във витрината

Трябва да се каже какво тази сбирка не показва, защото отсъствието е поучително.

В нея почти няма съдове, мебели, цивилни дрехи, кухненски прибори, играчки извън трамвая. А това са най-многобройните предмети във всеки живот. Липсват, защото са били използвани докрай, изхвърлени, заменени, и защото никой не ги е сметнал за достойни да бъдат запазени.

Онова, което оцелява от една епоха, не е онова, което най-много я е съставяло. То е онова, което е носело герб, знак, отпечатана цена. Действителното всекидневие, това на храненията и на обикновените утрини, не оставя почти нищо.

Затова то се отгатва по краищата си. По фуражка на ватман, по джобно фенерче, по цена, която не мърда. По кутия цигари, която, без да обявява нищо, разказва цялата икономика на една страна.

Проверени по източник факти: преименуването на държавния тютюнев монопол на „Булгартабак“ през 1954 г.; положението на България като първи износител на цигари в света между 1966 и 1988 г., през някои години след Съединените щати; делът от около деветдесет на сто от износа, насочен към Съветския съюз; производствената мощност от седемдесет и пет милиарда цигари в края на 80-те години, или три пъти вътрешното потребление; съотношението на половина пушещо население и една четвърт заети в тютюневата промишленост през 1982 г.; принадлежността на марката „Родопи“ към портфейла на монопола. Почива върху разчитането на заснетите предмети, а не върху документален източник: разпознаването на осигурителните книжки, на книжката на Държавна спестовна каса, на облигациите и на представените купюри; определянето на фуражките като принадлежащи на персонала на градския транспорт, разчитането на цената от 0,22 лева и на издателя върху пътната карта, както и определянето на гравираната чаша като носеща гербове на социалистически страни. Трудностите при достъпа до телефон и честотата на спиранията на тока са описани по обща представа за периода в Източния блок, а не по консултиран тук български източник.