Превратът от 9 септември 1944 година

Епизод 02 · Обхванат период: септември 1944 · Четене: 5 мин

Съпътстваща статия към епизод 02 от подкаста Cold War Bulgaria.

Девети септември 1944 г. е учредителната дата на българския комунистически режим. В продължение на четиридесет и пет години тя е чествана като народна революция; отворените оттогава архиви показват далеч по-контролирана политическа операция, чийто изход е бил до голяма степен предрешен.

Нощта на 9 септември

Отечественият фронт (Отечествен фронт), коалиция, обединяваща комунисти, леви земеделци, социалдемократи и офицери от групата „Звено“ (Звено), овладява министерствата в София през нощта. На хартия — съюз от партии. В действителност — структура, доминирана от Българската комунистическа партия, чиито кадри заемат решаващите постове, като се започне от вътрешните работи и правосъдието.

Моментът не е случаен: Червената армия е преминала българската граница три дни по-рано, на 6 септември, след като Съветският съюз обявява война на България на 5-и. Превратът се извършва следователно, докато съветските войски вече са в страната.

Фасадата на плурализма

Новото правителство се представя като широка коалиция, зачитаща политическите равновесия. Начело застава Кимон Георгиев, офицер от „Звено“ и некомунист. Министерските постове са разпределени между съставките на Фронта.

Тази външност не заблуждава дълго внимателните наблюдатели. Комунистите държат вътрешните работи (тоест полицията), правосъдието и скоро лостовете на апарата за сигурност. Съюзната контролна комисия, натоварена да следи прехода от името на трите велики сили, на практика е доминирана от съветските представители; британските и американските им колеги упражняват единствено наблюдателна роля.

Народният съд

Репресията следва незабавно. Процесите на Народния съд между декември 1944 и април 1945 г. са централният инструмент за обезглавяване на старата държава.

Равносметката е известна: 9 155 присъди, от които 2 730 смъртни, приведени в изпълнение. Сред жертвите са тримата регенти на малолетния цар Симеон II (включително княз Кирил, чичо на владетеля), бивши министър-председатели, десетки министри и депутати, висши офицери.

Съотнесена към тогавашното българско население от около седем милиона души, тази чистка е пропорционално сред най-суровите в Европа. Тя не е насочена само срещу сътрудниците на Германия: тя премахва предварително всеки елит, способен да представлява политическа алтернатива.

Референдумът от 1946 година

Две години след преврата въпросът за формата на държавата е поставен пред страната. Плебисцитът от 8 септември 1946 г. дава 95,6 % в полза на републиката.

Както винаги при този вид гласуване, числото говори повече за степента на контрол върху процеса, отколкото за действителното мнение. Българската монархия, установена през 1878 г., приключва. Деветгодишният цар Симеон II напуска страната със семейството си за изгнание, което ще продължи половин век: той се завръща в България през 1996 г., а между 2001 и 2005 г. става министър-председател на страната, единствен случай в съвременната европейска история.

Процесът срещу Петков

Премахването на легалната опозиция достига връхната си точка с процеса срещу Никола Петков, лидер на Земеделския съюз, през август 1947 г.

Петков не е странична фигура. Син на убит бивш министър-председател и сам участник в съпротивата, той е бил в първите правителства на Отечествения фронт, преди да скъса с комунистите през 1945 г. Той въплъщава легалната опозиция, онази, която оспорва по установения ред.

Процесът срещу него, воден за държавна измяна, завършва със смъртна присъда. Въпреки настойчивите дипломатически протести от Лондон и Вашингтон той е обесен на 23 септември 1947 г. Съединените щати току-що са ратифицирали мирния договор с България; екзекуцията се извършва броени дни по-късно. Посланието е ясно: западните протести няма да променят нищо.

С Петков изчезва и последната организирана опозиция. Земеделският съюз е разпуснат, кадрите му са затворени или приобщени.

Димитровската конституция

Правната рамка на новия режим е приета през декември 1947 г. Димитровската конституция, наречена на Георги Димитров, бивш генерален секретар на Коминтерна, станал ръководител на българското правителство, е изготвена с прякото съдействие на съветски юристи и скроена по образеца на съветската конституция от 1936 г.

Текстът провъзгласява Народна република България, утвърждава държавната собственост върху средствата за производство и урежда еднокамарна система. Той остава в сила до 1971 г., когато е заменен от така наречената Живкова конституция.

1948: заключването

В края на 1948 г. последователността е завършена. Българската комунистическа партия държи пълен монопол върху политическия живот. Социалдемократическата партия е погълната, земеделците са сведени до представителна роля в рамките на Отечествения фронт, положение, което ще запазят до 1989 г.

Апаратът на Държавна сигурност, в бързо разрастване, вече е вграден в съветската разузнавателна мрежа. Следващата фаза (принудителна колективизация, тежка индустриализация, процеси срещу самите комунистически ръководители) може да започне.

Какво казва хронологията

Четири години делят преврата от пълното заключване на системата. Този срок е показателен.

Всеки етап подготвя следващия и му придава законност. Коалицията прави преврата представим. Съдът придава съдебна форма на премахването на противниците. Референдумът придава народен вид на края на монархията. Конституцията придава правна форма на резултата.

Именно този постепенен метод, повече от чистото насилие, характеризира комунистическото овладяване на властта в България, и обяснява отчасти необичайната устойчивост на режима през следващите десетилетия.

Източници

• Централен държавен архив на България (Централен държавен архив), София
• Сталинов фонд, Руски държавен архив за социално-политическа история (РГАСПИ / RGASPI), Москва
• Разсекретени обобщения на ЦРУ (програма CREST)

Преводите на цитираните документи са на автора.