Цената на верността

Епизод 06 · Обхванат период: 1944–1989 · Четене: 4 мин

Съпътстваща статия към епизод 06 от подкаста Cold War Bulgaria.

Отношенията между София и Москва почиват върху едностранна икономическа връзка, изгодна за България срещу пълно политическо подчинение. Там, където Полша или Унгария периодично се опитват да разхлабят съветската хватка, Тодор Живков възприема ролята на най-верния сателит, и извлича от нея значителна материална полза.

Именно това икономическо измерение, често пренебрегвано за сметка на военните и идеологическите въпроси, обяснява защо българската вярност е толкова постоянна.

Изходният проблем

България през 1944 г. е бедна страна. Земеделска, без капитали, без значителни природни богатства: нито петрол, нито качествени въглища, нито желязна руда в достатъчно количество.

Всяка политика на индустриализация следователно предполага масов внос на енергия и суровини, което страна без твърда валута не може да финансира. Основният въпрос за режима от самото начало е достъпът до ресурси.

Съветският съюз дава отговора.

Петролният механизъм

Българският икономически модел работи върху онова, което Михаил Горбачов по-късно ще опише като „изкуствено дишане“, осигурявано от съветските вливания.

Основният механизъм е доставката на евтини суровини, начело с петрола и електроенергията. България получава съветски суров петрол на субсидирани цени в рамките на СИВ (СИВ), Съвета за икономическа взаимопомощ.

Най-доходоносната схема идва след това: България рафинира този съветски петрол и го реекспортира към западните пазари срещу конвертируема валута. Между 1981 и 1983 г. този реекспорт носи около 2,2 милиарда долара приходи, използвани за финансиране на индустриализацията и за поддържане на сравнително високо жизнено равнище спрямо съседните страни.

Именно този механизъм обяснява картината от 1980 г.: в момента, когато Полша познава недоимък и купонна система, България преживява периода на най-високо потребление.

Предложенията за присъединяване

Стратегията на Живков стига дотам, че на два пъти, през 1963 и през 1973 г., той тайно предлага България официално да се присъедини към Съветския съюз като шестнадесета република.

Тези предложения, политически ефектни, са в основата си икономически ходове: целта е да се получи разширен достъп до съветските ресурси и да се осигури Москва да продължи да покрива българските дългове.

Тази политика на вярност срещу петрол позволява на страната да премине от бедно земеделско общество към индустриализирана нация с развита преработваща база.

Опрощаването на дълговете

Съветският съюз играе и ролята на заемодател от последна инстанция.

През 1979 г., при среща на върха с Леонид Брежнев, Живков издейства опрощаването на един милиард рубли български дълг. СССР освен това отпуска годишна субсидия от 400 милиона рубли, предназначена специално за подкрепа на българското селско стопанство, съществено за износния профил на страната в рамките на СИВ.

Тази финансова подкрепа предпазва българската икономика от световните сътресения на 70-те години, и най-вече от петролната криза, която удря тежко западните икономики и задлъжнява сериозно Полша.

Обратната страна

Тази защита има цена, отложена, но тежка.

Тя създава дълбока зависимост, превърнала се в основна пречка при прехода към пазарна икономика през 90-те години. Над девет десети от българската външна търговия се води със съветския блок; рухването на този блок лишава страната от пазарите ѝ, от доставчиците ѝ и от модела ѝ за броени месеци.

Тя прикрива неефективността на производствената система. Осемдесет и трите процента инвестиции, насочени към тежката промишленост, изграждат комплекси, оразмерени за пленен пазар и неконкурентоспособни.

Тя вече се руши. Разсекретените анализи на ЦРУ от 1984 г. подсказват, че към края на Студената война това подчинение започва да поражда вътрешни напрежения. СССР, изправен пред собствения си икономически упадък, се заема да намали „цената на империята“, като изисква по-качествен български износ и засилено отбранително усилие.

Едно четене на верността

Приносът на това икономическо измерение е, че прави разбираемо онова, което иначе би приличало на угодничество.

България не е вярна по нрав. Тя е вярна, защото верността носи: петрол на смешни цени, опростени дългове, гарантирани пазари, селскостопански субсидии. Живков не просто се подчинява: той търгува с подчинение, което знае, че е ценно за Москва заради географското положение на страната му срещу южния фланг на НАТО.

Именно това обяснява и крехкостта на постройката. Когато доставчикът рухва, моделът рухва заедно с него.

Източници

• Протоколи от срещите Живков–Брежнев, архив на Централния комитет
• Разсекретени икономически анализи на ЦРУ
• Архив на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ / Comecon)

Преводите на цитираните документи са на автора.