Началото: България през 1944 година

Епизод 01 · Обхванат период: 1941–1948 · Четене: 6 мин

Съпътстваща статия към епизод 01 от подкаста Cold War Bulgaria.

Превръщането на България в социалистическа държава не беше внезапен идеологически прелом. Това беше грижливо проведен геополитически преход, чиито участници, срокове и цели днес са документирани в руските, българските и американските архиви.

Разбирането на 1944 година изисква преди всичко да се разбере защо това малко балканско царство има толкова голямо значение за Москва.

Царство в лагера на Оста

До лятото на 1944 г. България принадлежи към германския лагер. Тя се присъединява към Тристранния пакт през 1941 г. и служи като плацдарм за операциите на Вермахта на Балканите, като същевременно запазва особено положение: никога не обявява война на Съветския съюз, с който поддържа непрекъснати дипломатически отношения.

Тази двусмисленост не я предпазва. С обръщането на съотношението на силите на Източния фронт България се оказва притисната между отстъпваща Германия и Червена армия, която наближава Дунав.

Съветският интерес: Проливите

Руските архиви, и в частност Сталиновият фонд, съхраняван в РГАСПИ, показват, че съветското ръководство вижда в България стратегически актив от първостепенно значение заради близостта ѝ до Черноморските проливи.

Босфорът и Дарданелите държат единствения изход от Черно море към Средиземно. Всяка сила, установена в България, се намира в непосредствена близост до това резе. Именно тази география, повече от идеологическата близост, обяснява постоянното внимание на Москва към София, и ще определи отношенията между двете страни в продължение на четиридесет и пет години.

Механизмът на прелома

На 9 септември 1944 г. преврат, извършен от Отечествения фронт (Отечествен фронт), коалиция, доминирана от Българската комунистическа партия, взема властта точно в момента, в който Червената армия влиза в страната.

Коалицията отначало показва фасада на плурализъм: земеделци, социалдемократи и военни от групата „Звено“ стоят редом с комунистите. Но още от първия ден съветските представители държат действителните лостове. Съюзната контролна комисия, тристранна на теория, на практика е доминирана от Москва, а британските и американските представители имат единствено ролята на наблюдатели.

Обезглавяването на старата държава

Следвоенният преход е белязан от незабавни и жестоки чистки, целящи да обезглавят монархическия апарат.

Процесите на Народния съд (Народен съд) през 1944 и 1945 г. водят до осъждането на 9 155 души. От тях 2 730 са осъдени на смърт и екзекутирани: членове на регентския съвет на малолетния цар Симеон II, бивши министри, депутати, висши офицери.

Размахът на тази репресия, съотнесен към големината на страната, я нарежда сред най-радикалните следвоенни чистки в Европа. Тя има двойна цел: физическо премахване на кадрите на стария режим и внушаване на обществото, че връщане назад не е възможно.

Етапите на овладяването на властта

Краят на монархията

Референдумът от 1946 г. дава 95,6 % от гласовете в полза на републиката. Числото, както всички числа от този род, говори по-малко за действителното мнение, отколкото за постигнатата степен на контрол върху изборния процес. Българската монархия приключва; деветгодишният цар Симеон II заминава в изгнание.

Преходът е затвърден от Димитровската конституция от 1947 г. (Димитровска конституция), изготвена с прякото съдействие на съветски юристи и скроена по образеца на съветската конституция от 1936 г. Текстът формализира онова, което практиката вече е установила.

Никола Петков

Екзекуцията на земеделския лидер Никола Петков през септември 1947 г. бележи окончателния край на всяка организирана некомунистическа политика в България.

Петков е водеща фигура на легалната опозиция. Процесът срещу него, а след това и обесването му, се извършват въпреки значителни международни протести, протести, които не дават никакъв резултат и показват докъде българският въпрос вече е решен в съзнанието на западните канцеларии.

Още през 1948 г. Българската комунистическа партия държи пълен монопол върху властта, гарантиран от бързо разрастващ се апарат на Държавна сигурност, вече вграден в съветската разузнавателна мрежа.

Какво разкрива тази последователност

Четири години делят влизането на Червената армия от установяването на еднопартийната система. Тази относителна бавност не е признак на колебание: тя е белег на метод.

Всеки етап узаконява следващия. Коалицията на Отечествения фронт придава демократичен вид на преврата. Народният съд придава съдебна форма на премахването на противниците. Плебисцитът придава народна форма на края на монархията. Конституцията придава правна форма на новия режим.

Именно това търпеливо водене отличава българския случай от по-груби обрати другаде, и обяснява защо четиридесет години по-късно режимът все още се държи, когато други вече са преживели своите въстания.

Източници

• Сталинов фонд, Руски държавен архив за социално-политическа история (РГАСПИ / RGASPI), Москва
• Централен държавен архив на България (Централен държавен архив), София
• Разсекретени монографии и обобщения на ЦРУ (програма CREST)
• Протоколи на Съюзната контролна комисия за България, 1944–1947

Преводите на цитираните документи са на автора. Числата за Народния съд съответстват на присъдите, произнесени в процесите от 1944–1945 г.