МузейХронологияКартаДосиетаМедииСаундтракПодкрепаКонтактЗа нас
ENBGFRDETRESRU中文日本AR
Cold War Bulgaria

Разузнаване и трафик

Епизод 08 · Обхванат период: 1960–1989 · Четене: 5 мин

Съпътстваща статия към епизод 08 от подкаста Cold War Bulgaria.

5 мин. четене
Чуй този епизод

Една от най-важните и най-незабележими роли на България през Студената война е тази на специализиран посредник на Съветския съюз в Третия свят. Москва осигурява идеологическата и военната рамка; София изпълнява: доставки на оръжие, обучение на партизански движения, хуманитарна намеса в зони на конфликт.

Това разделение на труда позволява на СССР да запази известна степен на правдоподобно отричане, като същевременно въоръжава съюзниците си.

КИНТЕКС

За да организира международната си военна търговия, българската държава създава КИНТЕКС (КИНТЕКС), структура, поставена под прекия контрол на Държавна сигурност.

КИНТЕКС не е обикновено търговско дружество. Той е платформа за специални доставки на въоръжение към близо четиридесет страни. Официалният му статут на външнотърговско предприятие му дава достъп до законните търговски канали; подчинението му на службите му дава действителните указания.

Българското участие е особено активно в Близкия изток. По време на Шестдневната война през 1967 г., а после и на Войната от Йом Кипур през 1973 г., България провежда операция по доставка на над 3 700 тона въоръжение на арабските страни за един-единствен месец, за да противодейства на американското влияние в региона.

Личният архив на Тодор Живков разкрива, че самият той играе ролята на посредник на високо равнище при съветските доставки на оръжие за ръководители като Хафез ал-Асад в Сирия или Муамар Кадафи в Либия. България не доставя само техника: тя предоставя и техническа експертиза, като строи летища и военни складове в Сирия и Ирак.

Алжир

В Африка българският принос е решаващ за няколко национално-освободителни движения.

По време на Алжирската война, между 1958 и 1962 г., България служи за централен щаб при доставката на въоръжение от целия социалистически блок към ФНО. Корабът Bulgaria пренася тайно оръжие по секретни морски пътища към северноафриканските пристанища.

Този опит превръща България в доверен партньор на африканските революционери, което се изразява в обучението на стотици алжирски, мозамбикски и анголски кадри в българските военни училища.

Азия

В Азия участието минава главно през Виетнам и Северна Корея.

Между 1965 и 1975 г. България приема седемнадесет секретни решения за военна помощ на Северен Виетнам: хиляди огнестрелни оръжия, противотанкови средства, кредити на обща стойност 60 милиона рубли. Държавна сигурност освен това осигурява военно обучение и разузнавателна подкрепа на Виетконг.

В Северна Корея приносът е от друго естество, едновременно хуманитарен и промишлен. След Корейската война България изпраща медицинска мисия от петдесет души, най-голямата от всички източноевропейски страни, която поддържа болници с общо пет хиляди легла и лекува около 40 % от ранените севернокорейски войници. Български инженери построяват освен това два големи завода за възстановяването на страната на стойност 80 милиона рубли.

РегионПринос
Алжир, 1958-1962Платформа за съгласуване на оръжията от блока, таен превоз по море
Виетнам, 1965-197115 000 огнестрелни оръжия, 1 300 противотанкови средства, 17 секретни решения
Северна Корея, 1952-1960Медицинска мисия, приемане на 500 сираци
Афганистан, 1979-198625 000 пушки, 34 милиона патрона за просъветския режим
Близък изток3 700 тона оръжие, строеж на летища

Финансовият размах

Поверителните досиета на българското правителство, и по-специално фонд 136, опис 86, документират безвъзмездна военна и финансова помощ за над четиридесет страни и политически организации от Третия свят.

Този „специален материал“ (евфемизъм за оръжие и боеприпаси) достига връхната си точка в средата на 70-те години. Само за 1976 г. партията одобрява изпращането на тридесет миномета, двадесет хиляди пушки и четиридесет хиляди снаряда към различни политически фронтове. Общата стойност на тази помощ през последното десетилетие на Студената война се оценява на над 243 милиона лева, или около 120 милиона долара.

Тази търговия не е само източник на приходи. Тя е стратегически инструмент, предназначен да разклати западните интереси и да разшири влиянието на Варшавския договор.

Технологическото разузнаване

Второто направление на тази нелегална дейност е насочено към самия Запад.

Западът е създал КОКОМ, координационен комитет за многостранен контрол върху износа, за да попречи на предаването на високи технологии към Източния блок. България изгражда организация, посветена на заобикалянето на тези ограничения.

Обемите са документирани. През 1981 г. тринадесет хиляди и петстотин научни документа са предадени на съветския блок заедно с три хиляди физически образци на западни технологии. През 1982 г. — десет хиляди информационни единици и четири хиляди образци. Само програмата „Електроника-С“ между 1970 и 1980 г. дава над тридесет и осем хиляди страници технически чертежи на интегрални схеми.

Япония е предпочитана цел. Българските офицери в Токио, под дипломатическо прикритие, се специализират във вербуването на японски инженери, по-слабо заплатени от западните им колеги, в областта на роботиката, електрониката и химичното инженерство.

Дружество за прикритие, ИНКО, отговаря за незаконното придобиване на компоненти. По тези канали България се сдобива с чертежи и образци на интегрални схеми и микрокомпютри от Съединените щати, Западна Германия и Япония, което позволява на заводи като ИЗОТ и ДЗУ да станат основните доставчици на изчислителна техника за съветския блок.

Какво остава от това

Тези мрежи не се разпадат заедно с режима.

Структурите за нелегална търговия, снабдителните канали и създадените в продължение на четиридесет години връзки отчасти се преустройват след 1989 г. Няколко академични изследвания установяват връзка между мрежите на „специалната търговия“ от комунистическото време и появата на българската организирана престъпност през 90-те години.

Това е едно от най-проблематичните наследства на този период и едно от най-трудните за документиране: засегнатите архиви са отчасти унищожени по времето на прехода.


Източници

  • Разсекретени архиви на българското правителство
  • Досиета на Комисията по досиетата (КОМДОС), София
  • Академични изследвания върху българската „специална търговия“

Преводите на цитираните документи са на автора.

Други статии