Линията и нейните пазители

Тематично досие · Период: 1946–1989 · Четене: 8 мин

Българските Гранични войски (Гранични войски): особен корпус, национална гордост и линията, която държат.

На 10 август 1946 г. Народното събрание приема закон, който освобождава Министерството на войната от охраната на границите и учредява към Министерството на вътрешните работи дирекция на Граничната милиция (Гранична милиция). Текстът уточнява, че служителите ѝ имат правата на военнослужещи. Обнародван на 27 август, законът се прилага още през есента: на 8 октомври постановление на Министерския съвет преименува корпуса на Гранични войски. Двадесет и седми август остава техният празник.

Това административно раждане казва вече същественото. Границата не се поверява на армията, а на вътрешното ведомство, тоест на министерството, което подслонява и Народната милиция, и Държавна сигурност. Корпусът въпреки това ще бъде военен по устройство, въоръжение и униформа. Именно това изключително положение обяснява всичко останало: престижа, подбора, образността и точното естество на задачата.

Съвкупност от предмети на българските Гранични войски: маскировъчна униформа, полева радиостанция, оръжия, знаци, плочи и отличия — Collection Cold War Bulgaria

Особена войска

Трябва да се внесе уточнение към онова, което често се твърди, включително в България: Граничните войски не са били подчинени на Министерството на вътрешните работи без прекъсване. От 1962 до 1972 г. те преминават към Министерството на народната отбрана, преди да се върнат към вътрешното ведомство до края на съществуването си. Граничните контролно-пропускателни пунктове остават към вътрешното министерство през цялото това десетилетие.

Изключителността остава вярна по същество. През по-голямата част от периода млад българин, повикан под знамената, може да отбие службата си във военна част, в униформа, с автоматично оръжие, без нито веднъж да зависи от Министерството на отбраната. Никоя друга войска не е в това положение.

Знаци на Граничните войски, ръкавна нашивка и снимка на двама граничари с кучето им пред граничен знак на Народната република — Collection Cold War Bulgaria

Най-добрите момчета

От това особено положение произтича известност. Да служиш на границата струва повече от това да служиш другаде: това е разпределението, за което се говори в селото, онова, което прави мъж.

Подборът надхвърля физическите изисквания. Устно свидетелство, събрано от български приятел, описва метода на набиращите: те идват пред блоковете и в селата и разпитват бабите. Пуши ли това момче? Пие ли? Свестен човек ли е? Трябва да си здрав по тяло и по дух, а това здраве се проверява в махалата, преди да се провери в наборната комисия.

Тази подробност не е случайна. Тя показва, че набирането на елитен корпус минава по същия път, както и наблюдението в квартала: познанството на хората помежду им. Не се проверява досие, а се пита бабите.

Този пасаж почива върху устно свидетелство, а не върху документален източник. Той предава преживян спомен, който има собствена стойност, но не описва проверена официална процедура.

Зеленото и кучето

Един елитен корпус се изгражда и чрез образите си, а тези на Граничните войски са забележително постоянни: зеленото, планината и кучето.

Кучето е навсякъде. По снимките на наборници, позиращи с немската си овчарка пред граничния знак. По обложките на плочи, издадени за тридесетата и четиридесетата годишнина на корпуса през 1976 и 1986 г., където силуетът на граничаря и този на животното са едно. По рамкираната репродукция, показваща двама мъже, разчитащи следа по земята: единият приведен с кучето, другият прав, с оръжие на рамо.

Рамкирана репродукция от епохата, показваща двама граничари, разчитащи следа, с кучето им, заобиколена от плочи, издадени за годишнините на корпуса — Collection Cold War Bulgaria

Тази образност разказва точно определена задача: да откриеш, да проследиш, да настигнеш. Не да отбраняваш позиция, не да отблъскваш нашествие. Да четеш земята и да вървиш по дирята.

Плоча, издадена за четиридесетата годишнина на Граничните войски през 1986 г., автомат и щатен пистолет — Collection Cold War Bulgaria

Снаряжението на един патрул

Материалната част потвърждава прочита. Нищо от онова, което носи тази войска, не е направено да държи фронт.

Маскировъчната униформа с накъсаната шарка, наричана „амеба“, служи за сливане с гориста стръмнина. Кожаният колан със звездна тока, кобурът, щикът, патрондашите и торбичките образуват лек товар, замислен за дълго ходене.

Маскировъчна униформа, колан със звездна тока, кобур, щик, калъф за бинокъл и торбички на Граничните войски — Collection Cold War Bulgaria

Полевата радиостанция Р-105М осигурява връзката между патрулите и заставата. На предния ѝ панел червен надпис на руски предупреждава свързочника, че врагът подслушва: напомнянето е отпечатано върху самия уред, на височината на очите, при всяко използване.

Съветска полева радиостанция Р-105М със слушалки, използвана от Граничните войски — Collection Cold War Bulgaria

Останалото се събира в два предмета. Бинокъл, за да видиш, преди да те видят.

Български военен бинокъл ОМЗ Б 8x30 с далекомерна скала — Collection Cold War Bulgaria

И компас за китка, за да държиш посока нощем, в релеф без ориентири.

Компас за китка, българско производство — Collection Cold War Bulgaria

Линията

Остава да се каже каква е била тази линия.

Южната граница на България не е обикновена граница на Източния блок: отвъд нея са Гърция и Турция, две страни членки на НАТО. Това е външният ръб на системата и той се държи като такъв.

Тази линия не е само охранявана, а и управлявана. От 1 януари 1948 г. паспортните служби са преименувани на гранични контролно-пропускателни пунктове и придадени към дирекцията на Граничните войски. Същият корпус, който разчита следи в планината, подпечатва паспортите на пропускателните пунктове.

Защото законното излизане съществува. То просто е рядко и обосновано. Този служебен паспорт е издаден на български гражданин, изпратен на работа в Германската демократична република: служебно пътуване, разрешено, вътре в блока. В джоба си той носи онова, което хиляди хора търсят в Родопите.

Български служебен паспорт, издаден за служебно пътуване, принадлежал на човек, изпратен на работа в Германската демократична република — Collection Cold War Bulgaria

В Германската демократична република обаче се носи упорит слух: че България била слабото място на Желязната завеса, по-лесна за преминаване от вътрешногерманската граница. Хиляди хора тръгват от тази представа. Действителността е съвсем друга. Изследванията, водени от 2000-те години насам, отчитат двадесет и един документирани случая на източногерманци, убити при опит да преминат през българската граница, най-малко шестстотин деветдесет и пет успешни преминавания и над хиляда и петстотин осуетени опита. Последният известен загинал е Михаел Вебер, деветнадесетгодишен, застрелян през юли 1989 г., няколко седмици преди падането на режима.

Тези числа остават спорни. Историкът Стоян Райчевски, съавтор на изследване за тези опити, подчертава, че работата е трудна, защото българските архиви не съдържат обобщени данни и че архивите на Щази често са се оказвали по-полезни. Други изследователи посочват чувствително по-високи оценки. Броенето не е приключило.

Двете действителности трябва да се държат заедно, без да се жертва която и да е от тях. Граничните войски охраняват държавна граница, обърната към Атлантическия съюз, и тази задача е действителна. Те задържат и двадесетгодишни младежи, вървящи на юг в Родопите. Същият човек, същото оръжие, същата следа, разчетена по земята.

Какво носи една лента с медали

Бивш граничар оставя лента с медали, положена върху червена риза с монограма на корпуса. Пет отличия: годишнини на министерството, години служба, заслуги.

Лента с пет медала на бивш граничар, върху риза на Министерството на вътрешните работи, Гранични войски — Collection Cold War Bulgaria

Това е малко и е много. Тези предмети са запазени, защото говорят за пълноценно изживян живот: издържан подбор, години в планината, уважението на селото. Престижът е бил истински, не е измислен впоследствие, а мъжете, които са го носили, не са избирали геополитиката на страната си.

Музеят не е длъжен да избира между честта на един корпус и предназначението на една граница. Той е длъжен да покаже, че и двете са се побирали в една и съща униформа.

Проверени по източник факти: законът от 10 август 1946 г., създаващ Граничната милиция и поставящ я към Министерството на вътрешните работи, обнародването на 27 август, преименуването на Гранични войски на 8 октомври 1946 г.; подчинението на Министерството на народната отбрана от 1962 до 1972 г. и запазването на граничните пунктове към вътрешното ведомство през този период; двадесет и един документирани случая на убити източногермански граждани на българската граница, най-малко шестстотин деветдесет и пет успешни преминавания, над хиляда и петстотин осуетени опита, смъртта на Михаел Вебер през юли 1989 г.; преименуването на паспортните служби на гранични контролно-пропускателни пунктове от 1 януари 1948 г. и придаването им към дирекцията на Граничните войски; трудността при установяването на числата, посочена от историка Стоян Райчевски, и наличието на по-високи оценки. Почива върху устно свидетелство, а не върху документален източник: методът на набиране, описан в раздела „Най-добрите момчета“, отбелязан като такъв в текста. Почива върху разчитане на предмети: разпознаването на плочите и на рамкираната репродукция, както и отнасянето на представеното снаряжение към Граничните войски, а не към друга част.