Деветдесет и девет цяло и седем

Тематично досие · Период: 1944–1991 · Четене: 8 мин

Конституция, одобрена с референдум, избори с един-единствен кандидат и членска книжка, която отваря врати.

На 16 май 1971 г. българите са призовани към урните, за да одобрят нова конституция. Резултатът е 99,7 % гласове „за“ при избирателна активност от 99,7 %. Шест милиона сто тридесет и пет хиляди гласа „за“, петнадесет хиляди четиристотин седемдесет и седем „против“.

Месец по-късно, на 27 юни, се провеждат изборите за Народно събрание. Отечественият фронт (Отечествен фронт) е единствената организация, на която е разрешено да издига кандидати, а всички листи трябва да получат неговото одобрение. Той предлага по един кандидат на избирателен район: четиристотин кандидати за четиристотин места. Обявена активност: 99,85 %. Гласове „против“: хиляда четиристотин осемдесет и седем, или 0,02 %.

Това досие е за онова, което е означавало да се занимаваш с политика в такава рамка.

Съвкупност от издания на Конституцията на Народна република България: подвързани томове, брошури, училищни учебници и проекти, предложени за обсъждане — Collection Cold War Bulgaria

Две конституции, петнадесет издания

Първата конституция, приета през 1947 г., се нарича „Димитровска конституция“. Тя установява режима.

Първа конституция на Народна република България — Collection Cold War Bulgaria

Онова, което поразява при събирането на тези екземпляри, е техният брой и разнообразието на форматите им. Подвързани библиотечни томове, евтини брошури, учебници за училищата, издания на Отечествения фронт: един и същ текст, повторен за всяка публика. Конституция, разпространявана до такава степен, не е само правна норма, а предмет за разпространение.

Конституция на Народна република България, произлязла от конституционния референдум — Collection Cold War Bulgaria

Втората, влязла в сила на 18 май 1971 г., се нарича „Живкова конституция“. Появата ѝ заслужава да бъде известна: Българската комунистическа партия използва Пражката пролет като повод да затегне контрола си над всички обществени организации и да утвърди отново демократическия централизъм в собствените си редици. Живков и обкръжението му искат да успокоят съветските ръководители: няма да има българска Пражка пролет.

Този текст съдържа члена, оставил най-дълбока следа в паметта на страната. Първият му член утвърждава ръководната роля на Българската комунистическа партия като ръководна сила на обществото и на държавата. Това вече не е практика, а конституционна норма.

Същата конституция създава Държавен съвет, колективно председателство, начело на което Живков застава на 7 юли 1971 г., напускайки поста министър-председател, който заема от 1962 г. Той вече съвместява ръководството на партията от 1954 г. Ще запази и двете до ноември 1989 г.

Отечественият фронт

Няколко думи за тази организация, защото тя се разбира зле.

Отечественият фронт не е партия, а коалиция, родена от овладяването на властта на 9 септември 1944 г. и бързо доминирана от комунистическата партия. Редом с него оцелява Български земеделски народен съюз, формално партньор.

Политическа диплянка за публиката за деветия конгрес на Отечествения фронт — Collection Cold War Bulgaria

Вестник на Отечествения фронт от 18 май 1981 г., членска карта, значка, брошура на Тодор Живков и проект за Конституция — Collection Cold War Bulgaria

Възпроизведеният тук брой на „Отечествен фронт“, орган на Националния съвет на Фронта, е от 18 май 1981 г., точно десет години след влизането в сила на Живковата конституция. Първата му страница отразява тридесет и четвъртия конгрес на Земеделския съюз и провъзгласява комунистическо-земеделско единство, здраво, трайно и неразрушимо. Речникът е достатъчен: не се говори за съюз между две сили, а за възпято сливане.

Работата на системата личи в състава на Народното събрание, избрано през 1971 г.: от четиристотин депутати: двеста шестдесет и осем членове на комунистическата партия, сто членове на Земеделския съюз, тридесет и двама безпартийни. Разпределение, което създава привидност на многообразие, но всички кандидатури са одобрени от Фронта и не съществува конкурентна листа.

Това не е еднопартийна система в тесния смисъл. То е нещо по-добро: система от няколко организации, всички държани от една и съща ръка.

Книжката

Идва най-важният предмет в досието и най-незабележимият.

Членска книжка на Българската комунистическа партия — Collection Cold War Bulgaria

Влизането в партията не е израз на убеждение. То е стъпка, която отваря или затваря врати: определени длъжности, определени училища за децата, определени пътувания, определени жилища. Влиза се с препоръка, с кандидатски стаж, и се плаща членски внос.

Трябва да се устои на две опростявания. Не всички членове са пригодници: мнозина влизат по убеждение, особено през първите десетилетия. И не всички нечленуващи са противници: огромната част от населението никога не влиза в партията и си живее живота.

Но между двете стои маса от хора, за които книжката е сметка, документ, който се взема, защото е по-добре да го имаш. Именно тази сива зона, нито приобщаване, нито съпротива, това малко тефтерче представя най-добре.

Съвкупност от документи на едно и също лице, включително членска карта — Collection Cold War Bulgaria

Отпечатаната доктрина

Партията произвежда и собствената си справочна литература.

Програма на Българската комунистическа партия, издание от 1974 г. — Collection Cold War Bulgaria

История на Българската комунистическа партия, издание от 1984 г. — Collection Cold War Bulgaria

Програма и официална история: първата казва накъде се отива, втората — откъде се идва. В страна с един-единствен издател „История на партията“ не е историческа книга сред другите, а наличната версия.

Значка на Централния комитет на бойците против фашизма и капитализма — Collection Cold War Bulgaria

Тази значка препраща към извора на легитимност на режима: антифашистката съпротива. Върху нея властта основава правото си да управлява и именно нея честват неуморно в продължение на четиридесет и пет години.

Конгресът

Остава голямата литургия на системата.

Снимка на онова, което изглежда като конгрес на Българската комунистическа партия — Collection Cold War Bulgaria

Партийният конгрес не е място за обсъждане в смисъла, който влагаме днес. Решенията се обявяват там повече, отколкото се вземат. Но събитието подрежда политическия календар, служи за хронологичен ориентир и произвежда собствени предмети.

Плакат на тринадесетия конгрес на Българската комунистическа партия — Collection Cold War Bulgaria

Медал на тринадесетия конгрес на Българската комунистическа партия с книжката му — Collection Cold War Bulgaria

Предмети от тринадесетия конгрес: плакат, медал в плика за връчване, снимка на делегати, първодневен плик и доклади на Централния комитет — Collection Cold War Bulgaria

Около плаката се разгръща цялата принадлежност: медалът и удостоверението му, филателен първодневен плик, издаден за единадесетия конгрес, докладите на Централния комитет, изнесени от Живков пред единадесетия и дванадесетия конгрес, и снимка на делегати, ръкопляскащи под транспарант, който ги обявява за достойни за грижата и доверието на партията.

Зала, която ръкопляска под транспарант, напомнящ ѝ, че е достойна: сцената обобщава отношението между конгреса и онези, които заседават в него.

Медал за конгрес. Предметът казва добре в какво се е превърнала тази институция: по-малко събрание, отколкото възпоменание за самата себе си.

Колко струват 99,7 %

Резултат от 99,7 % не се чете като изборен резултат. Той се чете като заявление.

Никой не се предполага да вярва, че деветдесет и девет цяло и седем процента от българите искрено одобряват конституционен текст. Числото не служи да убеждава: то служи да покаже, че въпросът не стои. Избор с един кандидат на място не е подправено гласуване, а гласуване, чийто резултат не е целта.

Затова членската книжка е по-показателна от конгресния плакат. Плакатът се обръща към всички и не иска нищо. Книжката се обръща към един човек и го обвързва.

В тази сбирка обаче остава един предмет, който убягва на кръглите числа. Сред екземплярите на Конституцията има „Проект за Конституция“, издаден от Националния комитет на Отечествения фронт, на чиято корица стои име, написано на ръка: М. Марков. Същото име се среща и върху втори екземпляр.

Някой следователно е получил този текст преди приемането му, отбелязал го е с името си и го е запазил. Не знаем какво е мислел за него. Но при гласуване, обявено с 99,7 %, работен екземпляр с ръкописен подпис е точно онова, което процентът заличава: един човек, в един момент, с текст в ръцете.

През декември 1989 г., няколко седмици след падането на Живков, Централният комитет на Българската комунистическа партия предлага отмяната на първия член от конституцията от 1971 г. Ръководната сила на обществото и на държавата сама се оттегля от текста, който я утвърждава.

Проверени по източник факти: конституционният референдум от 16 май 1971 г., резултат от 99,7 % „за“ при активност от 99,7 %, шест милиона сто тридесет и пет хиляди двеста и осемнадесет гласа „за“ и петнадесет хиляди четиристотин седемдесет и седем „против“; изборите за Народно събрание от 27 юни 1971 г., Отечественият фронт като единствена разрешена организация, одобряването на всички листи от Фронта, по един кандидат на район, разпределението от двеста шестдесет и осем комунисти, сто земеделци и тридесет и двама безпартийни при четиристотин места, активност от 99,85 % и хиляда четиристотин осемдесет и седем гласа „против“; влизането в сила на Живковата конституция на 18 май 1971 г. и отмяната ѝ на 12 юли 1991 г.; използването на Пражката пролет като повод за затягане на контрола над обществените организации и за ново утвърждаване на демократическия централизъм; първият член, утвърждаващ ръководната роля на комунистическата партия като ръководна сила на обществото и на държавата; създаването на Държавния съвет, встъпването на Живков в длъжност на 7 юли 1971 г., ръководството му на партията от 1954 г., постът му министър-председател от 1962 до 1971 г., оттеглянето му през ноември 1989 г.; произходът на Отечествения фронт от овладяването на властта на 9 септември 1944 г. и наличието на Българския земеделски народен съюз като партньор; предложението за отмяна на първия член от Централния комитет през декември 1989 г. Почива върху разчитането на заснетите предмети: датата и съдържанието на първата страница от броя на „Отечествен фронт“ от 18 май 1981 г., разпознаването на членската карта и на значката на Отечествения фронт, разчитането на ръкописното име върху проектите за Конституция и разпознаването на предметите от тринадесетия конгрес. Почива върху описанието на предметите от колекционера: датирането на конституциите, на програмата и на историята на партията, разпознаването на диплянката за деветия конгрес на Отечествения фронт и това на снимката от конгрес, която самият колекционер отбелязва като вероятна, а не сигурна. Конкретните последици от членството в партията върху кариерата, образованието и пътуванията са описани по обща представа за режимите от Източния блок, а не по консултиран тук български източник.