От улицата до досието

Тематично досие · Период: 1944–1990 · Четене: 8 мин

Българското Министерство на вътрешните работи, от регулировчика до външното разузнаване.

Между 1944 и 1989 г. България няма полиция. Самата дума е напуснала официалния речник, твърде обвързана с предвоенния режим. В деня след преврата от 9 септември 1944 г. Министерският съвет създава с постановление № 1 Народната милиция (Народна милиция). Същият текст поставя под едно ръководство два отдела: Народната милиция и Държавна сигурност. Още от първия ден общественият ред и политическата полиция живеят под един покрив.

Това досие проследява тази къща отдолу нагоре, от кръстовището до външното разузнаване. Представените предмети следват същото изкачване, но намаляват: изобилни на партера, редки по етажите, липсващи на върха. Това разреждане не е недостатък на сбирката. Онова, което се запазва, са предметите, които са се показвали: униформи, значки, отличия. Действителната работа на апарата не произвежда предмети. Тя произвежда хартия.

Съвкупност от предмети на Министерството на вътрешните работи: офицерска фуражка на Народната милиция, палка за регулиране, парадно коланче, пистолет „Макаров“, преносима радиостанция и служебни отличия — Collection Cold War Bulgaria

Къща на два етажа

Устройството се установява бързо. На 1 април 1947 г. Главно управление на Народната милиция обединява официално Управлението на Държавна сигурност и това на Милицията. През 1963 г. Държавна сигурност напуска Министерството на вътрешните работи, за да бъде придадена към Министерския съвет, и приема името Комитет за държавна сигурност (Комитет за държавна сигурност). Тогава тя има седем управления: външно разузнаване, контраразузнаване, военно контраразузнаване, следене, охрана на ръководителите, политическа полиция (Шесто) и информационна работа.

Тези два корпуса не вършат едно и също. Милиционерът се занимава с кражби, побои, произшествия. Държавна сигурност се занимава с мнения. Но за гражданина разликата рядко е разчетима: синьо-сивата униформа с червен кант е единственото видимо и от двете.

Фуражка на Министерството на вътрешните работи, Народна милиция — Collection Cold War Bulgaria

Униформи на Министерството на вътрешните работи, Народна милиция, никога раздавани — Collection Cold War Bulgaria

Видимият ред

На партера работата е обикновена и се вижда. Контролът на автомобилния транспорт урежда движението; бялата палка с червен кръг, вдигната на протегната ръка, спира превозните средства. Това е може би предметът на министерството, който българите най-често са виждали пред очите си.

Палка за спиране на Народната милиция за пътното движение — Collection Cold War Bulgaria

Шофирането изисква документ, издаден от министерството. Свидетелството не е средство за наблюдение: то е обикновена администрация. Но то вписва обикновения гражданин в картотеките на вътрешното ведомство и именно това смесване (обичайното и политическото, водени от една и съща къща) прави системата особена.

Свидетелство за управление, издадено през 1974 г., валидно до 1976 г. — Collection Cold War Bulgaria

Преносима радиостанция „Електрон“ РСД 67, използвана от Народната милиция — Collection Cold War Bulgaria

Пистолет „Макаров“ 9x18 мм, българско производство, дезактивиран — Collection Cold War Bulgaria

Въоръженият съсед

Министерството не работи само и тъкмо тук нещата стават по-мрачни, отколкото изглеждат.

След Будапещенското въстание от 1956 г. ръководството на Българската комунистическа партия създава въоръжени работнически групи и отряди, преименувани през 1960 г. на Доброволни отряди на трудещите се (Доброволни отряди на трудещите се), или ДОТ. Обявената им задача е да смажат в зародиш всеки опит за контрареволюция. Членовете им, подбрани сред най-верните, получават автоматично оръжие и униформи, обучават се и участват в публични паради, прояви, чието възпиращо въздействие е признато. Организацията действа до 1990 г.

В началото на 60-те години решение на Политбюро разширява участието на онова, което се нарича „социалистическо общество“, в опазването на реда по образеца на съветските народни дружини, учредени през март 1959 г. Отрядите се набират по квартали и по села: партийни членове, комсомолци, запасни военни, спортисти.

Трябва да се осъзнае какво означава това. Наблюдението в квартала не е поверено на дискретни професионалисти, а на разпознаваеми въоръжени съседи, които вечер се прибират в блока, който са патрулирали следобед. Медалът за заслуги, който получават, е скромен предмет. Той награждава най-действеното нещо, което един режим може да постигне: хората сами да се наблюдават и да се гордеят с това.

Медал за заслуги на Доброволните отряди на трудещите се — Collection Cold War Bulgaria

Гражданинът на части

Един етаж по-нагоре контролът напуска тялото на служителя и преминава в документа. Лична карта, адресна регистрация, трудова книжка, военна книжка, членска карта: всеки етап от живота произвежда документ, а всеки документ оставя следа, проверима другаде.

Събран на името на един-единствен човек, наборът е красноречив. Цял един път (училището, службата, работата, организациите) се възстановява от няколко книжки, без да е било нужно каквото и да е разследване. Човекът вече е бил написан.

Съвкупност от шест книжки, принадлежали на един и същ човек — Collection Cold War Bulgaria

Контролът обхваща и тържествата. Присъствието на официалните чествания на 9 септември изисква поименен пропуск: самият национален празник е пространство с уреден достъп.

Личен пропуск за честванията на 9 септември — Collection Cold War Bulgaria

Къща, която сама се отличава

Министерството е и работодател, съсловие, среда. В него се прави кариера, а тази кариера се отбелязва с предмети.

Медали за безупречна служба на десет, петнадесет и двадесет години. Значки „Отличник на министерството“ с книжките им за връчване. Възпоменателни чинии, подвързани поздравителни адреси, юбилейни медали за двадесет и пет и тридесет години на институцията. Целият този апарат на признание не е предназначен за никой друг освен за своите.

Ето защо частна сбирка може днес да събере толкова много от тях. Тези предмети са оцелели, защото са направени да бъдат пазени, показвани, предавани в семейството. Онова, което излагаме тук, е официалният автопортрет на министерството, версията за самото себе си, която то е искало да остави.

Отличия и възпоменателни предмети на Министерството на вътрешните работи: медали за безупречна служба, значки „Отличник“, възпоменателна чиния и поздравителен адрес — Collection Cold War Bulgaria

Медали за безупречна служба в Министерството на вътрешните работи, десет, петнадесет и двадесет години — Collection Cold War Bulgaria

Значка „Отличник на Министерството на вътрешните работи“, първи модел — Collection Cold War Bulgaria

Сечивата на погледа

От работата на Държавна сигурност не остава почти нищо. Един предмет прави изключение и той е достатъчен.

„Зенит ФС-12 Фотоснайпер“ съчетава огледално-рефлексно тяло с телеобектив от 300 мм, монтиран върху раменен приклад, със спусък в ръкохватката. Устройството не е фотографска рядкост: то е замислено от самото начало за военна употреба. Първата система, ФС-1, е разработена от 1937 г. в Ленинград от Държавния оптически институт, следвана от ФС-2, предназначена за служба в съветските войски; целта е операторът да може да прави разузнавателни снимки от позиция, без да се придвижва. Едва много по-късно варианти на „Фотоснайпера“ се продават свободно на любители и на фотографи на дивата природа.

Формата следва предназначението. Приклад, ръкохватка, спусък, фокусиране с колело под цевта: целият предмет е изграден върху движенията на стрелбата, защото задачата за решаване е същата: да задържиш неподвижно дълга тръба, да се прицелиш надалеч, да натиснеш, без да мръднеш.

Опаковката казва останалото. Метален куфар с излети гнезда, втори обектив от 58 мм в леглото си, отвертки, задържани от щипки, кожен ремък: това не е опаковка на апарат, който се купува, а на снаряжение, което се получава по опис, връща се и за което се отговаря.

„Зенит ФС-12“, сглобен върху отворения си метален куфар, с телеобектив от 300 мм, ръкохватка със спусък, телескопичен приклад, кожен ремък, втори обектив и отвертки, прибрани в гнездата си — Collection Cold War Bulgaria

А ето същата техника в употреба. Двама служители на Министерството на вътрешните работи, най-вероятно от Държавна сигурност, на обучение. Това е единственият образ в това досие, в който уредът се вижда в работа, и той показва мъже, които се учат да гледат.

Двама служители на Министерството на вътрешните работи, най-вероятно от Държавна сигурност, на обучение със „Зенит ФС-12 Фотоснайпер“ — Collection Cold War Bulgaria

Онова, което не се събира

На върха вече няма какво да се покаже.

През 1964 г. Държавна сигурност създава специализирано поделение, Служба 7, посветено на операции срещу българската емиграция: убийство, отвличане, дезинформация. Действията ѝ засягат дисиденти в Италия, Обединеното кралство, Дания, Западна Германия, Турция, Франция, Етиопия, Швеция и Швейцария. Документите, описващи дейността ѝ, са разсекретени през 2010 г. Най-известният случай остава смъртта на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г.

От този етаж витрината е празна. Никаква униформа, никаква значка, никакъв медал за излагане. Това е логичният завършек на изкачването: колкото по-действен става апаратът, толкова по-малко веществени следи оставя.

Защото истинската му вещ не е предмет. Тя е досие. И за разлика от фуражките и медалите, това досие не се е превърнало в музеен експонат: то е останало действащ документ. През декември 2006 г. българският парламент приема закон за достъп до архивите на Държавна сигурност, а комисията, натоварена с прилагането му, работи от 2007 г.; тя е огласила хиляди имена на хора, принадлежали към службата или сътрудничили ѝ: политически ръководители, посланици, журналисти, синдикални водачи, висши духовници.

Може би това е онова, което тези предмети казват най-добре. Може да се сложи униформа във витрина, палка за регулиране, служебен медал. Музеят спира точно там, където започва архивът, а архивът не е свършил да говори.

Проверени по източник факти: постановление № 1 от 10 септември 1944 г., създаващо Народната милиция и ръководството ѝ с два отдела; преустройството от 1 април 1947 г.; преобразуването от 1963 г. в Комитет за държавна сигурност и седемте му управления; създаването на въоръжените работнически групи през 1956 г., преобразуването им в Доброволни отряди на трудещите се през 1960 г., въоръжаването им и разпускането им през 1990 г.; създаването на Служба 7 през 1964 г. и разсекретяването на документите ѝ през 2010 г.; законът от декември 2006 г. и комисията по досиетата, действаща от 2007 г.; първоначалното военно предназначение на „Фотоснайпера“, ФС-1, разработена от 1937 г. от Държавния оптически институт в Ленинград, и след това ФС-2, предназначена за съветските войски, като по-късните модели са пуснати за широката публика. Почиват върху разчитане на предмети, а не върху документален източник: отнасянето на снимката cwb-139 към Държавна сигурност, което остава вероятно, без да е установено, и точната употреба на „Зенит ФС-12“ в българските служби. Броят на осведомителите на Държавна сигурност се среща с много разминаващи се оценки; тук не се посочва нито едно число.