Силициевата долина на блока

Тематично досие · Период: 1960–1989 · Четене: 9 мин

Четиридесет процента от компютрите в блока, човек в космоса и промишленост, изчезнала за три години.

Към края на 80-те години България доставя около четиридесет процента от компютрите в обращение в страните от СИВ. Електронната ѝ промишленост дава работа на триста хиляди души и произвежда осем милиарда рубли годишно.

Този факт е слабо познат, включително сред по-младите българи. Той обаче заслужава да открие това досие, защото противоречи на почти всичко, което си представяме за малка земеделска балканска страна, станала съветски сателит.

Диплома за кандидат на науките, членска карта на Общонародния студентски съюз, устав, медали и знамена — Collection Cold War Bulgaria

Да произвеждаш учени

Всичко започва с хора.

Червената диплома, показана тук, носи означението „кандидат на науките“, първата докторска степен в академичната система по съветски образец, получавана след дисертация и защита. До нея — членската карта на Общонародния студентски съюз и уставът на едно дружество.

Тези предмети описват цял един път: университетът, студентската организация, после академичната титла. Подготовката на изследователи не е страничен продукт на системата, а планирана цел. Страна, която иска да произвежда компютри, трябва първо да произведе инженери, а това отнема поколение.

Флагчето с образите на Кирил и Методий, двамата монаси създатели на азбуката, не е украса в този смисъл. България чества знанието като национална традиция, предхождаща режима, а режимът се вписва в тази приемственост, вместо да я заменя.

Електронният залог

Промишлената история е и история на политическа сметка.

България се насочва към електрониката по подтик на Иван Попов, учен и ръководител, на когото до голяма степен се приписва този успех. Ключът не е само технически: той се състои в предоговарянето на мястото на страната в Съвета за икономическа взаимопомощ, в сътрудничеството не по-малко от съперничеството с останалите членове на блока и най-вече в разпознаването на технологичните нужди на господстващата сила. Резултатът е онова, което изследователите наричат овладяване на пазара на СИВ.

Сметката се обобщава от израз, приписван на Живков: България върви добре, защото има колонии, а най-голямата е СССР.

Този успех има и по-малко славна основа. Много български машини са възпроизведени по обратен път приспособления на западни архитектури, сглобени с компоненти от Източния блок. Първият микрокомпютър, ИМКО-1, е от 1979 г.; серийният му вариант, преименуван на „Правец“ (Правец) 82 и произвеждан от 1982 г., е съвместим с програмите за Apple II.

Заводът е изграден в Правец, родния град на Тодор Живков, който лично подкрепя начинанието.

Марките на всекидневието

Тази промишленост оставя следа в най-обикновените предмети и тъкмо това се вижда в сбирката.

Едно име се повтаря непрекъснато: ЕЛПРОМ. То се появява върху сигнална лампа на железничар, върху бакелитов радиоприемник, върху граждански джобни фенерчета. До него — други имена на държавни предприятия: РЕСПРОМ за настолен телефон ТА 900, „Светлина“ за лампи, „Електрон“ за милиционерска радиостанция, TONMASTER за абонатен високоговорител.

Прочутата българска сметачна машина за касиери и счетоводители — Collection Cold War Bulgaria

Тази механична сметачна машина принадлежи на света отпреди „Правец“, света на канцеларското смятане. Тя върши работата на счетоводителите десетилетия наред в страна, която скоро ще изнася компютри.

Телефонията предлага най-добрия пример за това национално производство, защото развитието ѝ може да се проследи в течение на три десетилетия.

Бакелитов телефон от типа ТА-64, датиран 1965 г. — Collection Cold War Bulgaria

Настолен телефон РЕСТПРОМ, модел ТА 900 — Collection Cold War Bulgaria

Български граждански телефон РЕСТПРОМ ТА-700, датиран 1987 г. — Collection Cold War Bulgaria

Бакелитова кутия от 1965 г., настолен модел, апарат от 1987 г.: едно и също предназначение, три последователни състояния на българското производство. Материалите се променят, формите олекват, шайбата остава.

А в края на линията стои предметът, който ги свързва всички.

Телефонна централа от типа ЦДЦ 4-3-4М — Collection Cold War Bulgaria

Телефонната централа не е домашен уред: тя е инфраструктура. Да я произвеждаш е съвсем друго промишлено равнище в сравнение със сглобяването на слушалки. Страна, която произвежда собствените си централи, не се задоволява да снабдява домакинства, а изгражда мрежата си — и това е точно видът способност, който подготвя почвата за електрониката.

Тридесет и една обиколки

На 10 април 1979 г. българин напуска Земята.

Предмети в памет на съвместния съветско-български космически полет от 1979 г.: картички на космонавтите, значки, филателни пликове и марки — Collection Cold War Bulgaria

Георги Иванов излита от Байконур на борда на „Союз 33“, с командир съветския космонавт Николай Рукавишников. България става шестата страна в света с гражданин в космоса. Научната програма на полета е изцяло подготвена от български изследователи, както и част от оборудването.

Размахът на честването се измерва в тази натюрморт. Първодневни пликове, марки, картички на двамата мъже в скафандри, емайлирани значки с десетки, всички с двойния герб СССР-НРБ. Двудневен полет е произвел повече възпоменателни предмети от повечето партийни конгреси.

Трябва обаче да се каже каква е била наистина тази мисия.

При приближаването към станцията „Салют 6“ основният двигател е задействан за включване, което е трябвало да продължи шест секунди. То спира след три. Екипажът на станцията вижда пламъци да излизат странично от двигателя. Скачването е невъзможно: това е първата повреда на двигател „Союз“ при орбитални операции.

Завръщането е с балистично влизане в атмосферата, с претоварвания над девет пъти земното притегляне. Двамата мъже са прибрани живи. Иванов е направил тридесет и една обиколки, при полет от по-малко от два дни, най-краткият в програмата „Интеркосмос“.

Продължението е учебникарски случай на държавно осведомяване. При завръщането неуспешното скачване е обяснено с техническа неизправност, което оставя впечатление за повреда в скачващата система, без изобщо да се спомене действителната опасност, на която са били изложени космонавтите. Страната чества триумф, без да знае, че той едва не е бил бедствие.

Една подробност довършва портрета на епохата: няколко дни преди полета Иванов е трябвало официално да се откаже от фамилията си Какалов, преценена като неблагозвучна на руски, и да приеме бащината си.

Втори българин, Александър Александров, ще прекара десет дни на борда на станцията „Мир“ през 1988 г. и ще проведе там поредица научни опити.

Какво означава да осъвременяваш

Трябва да се пазим както от твърде ласкав, така и от твърде суров прочит.

Масовото и лошо овладяно влагане в тежката промишленост през 50-те години оставя на страната вече остаряло и твърде скъпо за подмяна оборудване, което прави голяма част от тази промишленост неконкурентоспособна. Електронният залог от края на 70-те години е отчасти отговор на тази задънена улица.

И той сработва, по своему. Компютрите „Правец“ снабдяват училищата, канцелариите и лабораториите; в края на 80-те се говори, че българските ученици имат достъп до повече компютри в клас, отколкото в която и да е друга източноевропейска страна.

Но този успех почива върху пленен пазар и върху заимствани решения. Щом България напуска централното планиране и отваря пазарите си, тя вече не може нито да произвежда, нито да продава тези машини. Промишлеността се разпада почти напълно.

Наследството

Нещо все пак остава и то е може би най-интересната част от историята.

След освобождаването на икономиката някои от първите частни предприятия в страната са компютърни дружества, основани и ръководени от същите онези хора, които са се занимавали с „Правец“ в училище. Немалко от тях заминават за Силициевата долина, отнасяйки със себе си научна подготовка и вкус към техниката.

Това е парадоксът на това досие. Повечето от системите, представени в този музей, изчезват заедно с режима, който ги е създал: младежките организации, членските книжки, конгресите, Държавна сигурност. Техническото знание обаче надживява рамката си.

Дипломата за кандидат на науките вече не струва нищо административно. Онова, което притежателят ѝ е научил, за да я получи, не престава да съществува в деня, в който първият член на Конституцията е отменен.

Проверени по източник факти: доставянето от България на около четиридесет процента от компютрите в обращение в страните от СИВ във върховия ѝ период; заетостта на триста хиляди души в електронната промишленост и произвежданите осем милиарда рубли годишно; ролята на Иван Попов като учен и ръководител в основата на успеха и стратегията за предоговаряне на българското място в СИВ, довела до овладяването на този пазар; изразът, приписван на Тодор Живков за българските колонии и СССР, предаден от източника като предполагаема цитата; изграждането на машини чрез обратно възпроизвеждане на западни архитектури, сглобени с компоненти от Източния блок; първият микрокомпютър ИМКО-1 през 1979 г., серийното производство на ИМКО-2, преименуван „Правец 82“, от 1982 г., съвместимостта с програмите за Apple II и разполагането на завода в Правец, родния град на Живков, който подкрепя начинанието; лошо овладяното влагане в тежката промишленост през 50-те години, оставило остаряло и твърде скъпо за подмяна оборудване; разгръщането на „Правец“ в училищата, канцелариите и лабораториите и твърдението за училищна снабденост, по-висока от тази в другите източноевропейски страни, предадено от източника като известност, а не като измерване; разпадането на промишлеността след отварянето на пазарите; основаването на първите частни компютърни предприятия от бивши училищни ползватели на „Правец“ и заминаването на немалко от тях за Силициевата долина. За полета от 1979 г.: излитането на „Союз 33“ на 10 април 1979 г. от Байконур с Георги Иванов и Николай Рукавишников, мястото на шеста страна в света, изпратила свой гражданин в космоса, подготовката на научната програма и на част от оборудването от български изследователи; включване на двигателя, предвидено за шест секунди и прекъснато след три, странични пламъци, наблюдавани от „Салют 6“, първа повреда на двигател „Союз“ при орбитални операции, невъзможно скачване; балистично влизане в атмосферата с претоварвания над девет g, невредимо прибиране на екипажа, тридесет и една обиколки и най-кратък полет в програмата „Интеркосмос“; официалното представяне на неуспеха като техническа неизправност, оставящо впечатление за повреда в скачващата система, без споменаване на понесената опасност; наложената на Иванов смяна на фамилията преди полета; десетдневният престой на Александър Александров на борда на „Мир“ през 1988 г. с провеждане на научни опити. Почива върху разчитането на заснетите предмети: разпознаването на дипломата за кандидат на науките, на картата на Общонародния студентски съюз и на флагчето с образите на Кирил и Методий. Почива върху описанието на колекционера: марките и предназначението на предметите ЕЛПРОМ, РЕСПРОМ, „Светлина“, „Електрон“ и TONMASTER, чиято принадлежност към държавната електротехническа промишленост не е проверена предприятие по предприятие. Датирането и отнасянето на телефонните апарати ТА-64, ТА 900, ТА-700 и на централата ЦДЦ 4-3-4М почиват върху описанията на колекционера; промишленото равнище, което предполага производството на телефонни централи, е обща преценка, а не факт, установен по източник за българската промишленост.