Да заемеш цялото пространство

Тематично досие · Период: 1944–1989 · Четене: 8 мин

Стената, хола, грамофонът, ревера на едно сако: откъде минава пропагандата, когато не минава през вестника.

Държавната пропаганда има познато лице и то е лицето на вестникарската будка.

Различни вестници, достъпни в Народна република България — Collection Cold War Bulgaria

Друг раздел на този музей се занимава с тази печатна хартия и с начина, по който тя се разпространява. Но да се спрем дотам би означавало да пропуснем същността на уредбата, защото вестникът се сгъва, а учебникът се затваря.

Това досие проследява пропагандата там, където тя не се затваря: по стената, в хола, върху грамофона, върху ревера на сако, в ъгъла на бюро. Началото е винаги едно и също: да не се остави празно място.

Плакат, излагащ принципа на заплащане според вложения труд — Collection Cold War Bulgaria

Стенният плакат е най-простата форма на това заемане. Изречение, без събеседник, без очакван отговор. То не се обръща към читател: то просто е там, на стената, и човек минава покрай него.

Стената в хола

Да започнем с най-показателния предмет в сбирката.

Едноканален радиоприемник българско производство, марка TONMASTER — Collection Cold War Bulgaria

Това не е радио. Това е онова, което българите наричат радиоточка (радиоточка), официално абонатен високоговорител. Уредът не улавя нищо: той е свързан с кабел към жична мрежа, която му подава една-единствена програма. Единственото, което ползвателят може да направи, е да завърти копче за силата на звука с шест положения.

Без скала, без честота, без търсене на станция. Един-единствен глас, онзи, който се излъчва по жицата.

Този начин на разпространение е силно предпочитан от българските комунистически власти преди 1990 г., защото позволява хората да чуват само онова, което е преценено за подходящо. Някои политически съчинения дори съобщават, че хора са се страхували да не бъдат подслушвани през радиоточката си; страхът вероятно е бил технически неоснователен, но говори много за онова, което тази кутия на стената е представлявала.

Уредът сам по себе си обобщава едно схващане за осведомяването: не избор, предложен на слушател, а поток, раздаван на абонат.

Две поколения, същата жица

Това не е единичен предмет. Сбирката съдържа и втори, по-стар, от бакелит.

Абонатен високоговорител от бакелит, българско производство, марка ELPROM — Collection Cold War Bulgaria

Същата липса на антена, същата липса на скала, същото единствено копче. Между бакелитовата кутия от първите десетилетия и по-късния TONMASTER материалът се променя, рисунъкът се променя, предназначението — не. Стандартна домашна уредба, обновявана през годините, без началото ѝ някога да бъде поставено под въпрос.

Именно това прави тези два предмета по-красноречиви от един-единствен. Радио без скала може да мине за техническа рядкост; две последователни поколения радиа без скала описват политика.

Уредът, който може да върти

Противовесът все пак съществува и се съдържа в трети уред.

Преносим радиоприемник българско производство, марка „Родина“ — Collection Cold War Bulgaria

Този има скала, а скалата променя всичко: тя позволява да се върти. Българското национално радио, създадено през 1935 г. и държавна собственост, заема националните честоти с двете си програми, сред които „Христо Ботев“, в ефир от 1941 г. и посветена на културата и образованието.

Но вълните не спират на границите и точно този проблем абонатният високоговорител премахва. Приемник със скала е двусмислен предмет: той излъчва онова, което държавата иска, но може и да улови нещо друго. Жицата донася само един глас.

Колекционерско предание твърди, че този модел е бил запазен за офицерите (предположение, съобщено от колекционера, което никой консултиран източник не потвърждава). Мисълта е правдоподобна в система, в която достъпът до блага е степенуван, но остава непроверена в този вид, а името на приемника „Родина“ е обичайно търговско наименование, което не сочи никакво особено положение. Ако се потвърдеше, тя би придала на предмета допълнителен смисъл: в страна, снабдена с високоговорители с един-единствен глас, възможността да завъртиш скала също би била нещо, което се раздава.

Грамофонът

Най-неочакваната част от сбирката се съдържа в купчина плочи.

Грамофонен запис на Деветия конгрес на Българската комунистическа партия — Collection Cold War Bulgaria

Грамофонен запис на Десетия конгрес на Българската комунистическа партия — Collection Cold War Bulgaria

Записването на партиен конгрес върху дългосвиреща плоча не е нещо очевидно. Плочата е носител за развлечение, свързан с музиката, с дома, с грамофона в хола. Да се врежат върху нея политически речи означава конгресът да влезе в домашната покъщнина.

Същото начало обхваща и самата музика.

Грамофонен запис на първия фестивал на политическата песен, 1975 г. — Collection Cold War Bulgaria

Фестивал на политическата песен: жанрът е назован направо, няма стеснение да бъде обозначен така. Песента тук не е развлечение, приспособено за пропагандни цели, а официална категория със свой фестивал и свои лауреати.

Грамофонен запис „На боен пост“ от певчески състав — Collection Cold War Bulgaria

Грамофонен запис „Родина 88“ — Collection Cold War Bulgaria

Разстоянието между тези две плочи заслужава внимание. Едната възпява бойния пост, другата носи името на родината и е от 1988 г., година преди края. Речникът се измества от партийното към националното и това отклонение само по себе си е документ.

Реверът на сакото, ъгълът на бюрото

Остава най-простият и най-старият похват: да сложиш едно лице навсякъде.

Малък месингов бюст на Георги Димитров върху дървена плоскост — Collection Cold War Bulgaria

Малки значки с образа на Георги Димитров — Collection Cold War Bulgaria

Спортно флагче с образа на Георги Димитров — Collection Cold War Bulgaria

Георги Димитров умира на 2 юли 1949 г. в санаториум край Москва. В следващите часове Министерският съвет решава тялото му да бъде балсамирано и положено в мавзолей в центъра на София. Сградата е построена за шест дни — времето, необходимо на тялото да се върне от СССР. След това мавзолеят е част от държавния церемониал в продължение на четиридесет години.

Онова, което поразява в предметите, е разпространението на лицето далеч отвъд паметника. Значка, която се закача, спортно флагче, картичка, бюст върху бюро: един и същ портрет, повторен във всички мащаби, от монументалното до най-дребното.

Картички с портрета и мавзолея на Георги Димитров — Collection Cold War Bulgaria

И един предмет затваря доказателството, защото показва механизма вместо резултата.

Печатарска буква с образа на Георги Димитров — Collection Cold War Bulgaria

Това не е портрет на Димитров. Това е сечивото, което позволява този портрет да бъде възпроизвеждан еднакво, безкрайно, върху каквато и да е основа. Официалното лице не е образ: то е работилнически детайл.

Какво остава, когато всичко замлъкне

Мавзолеят надживява режима с десет години. Тялото е извадено на 18 юли 1990 г. и кремирано същия ден; пепелта е положена в Централните софийски гробища. Празната сграда се превръща в неудобен предмет, покрит с графити, използван като декор за представления. Събарянето ѝ, разпоредено през август 1999 г., изисква четири опита в течение на седем дни, повече време, отколкото е било нужно за построяването ѝ.

В този епизод има нещо, което надхвърля случката. Режим, който говори без прекъсване четиридесет и пет години, оставя след себе си предмети, които продължават да излъчват и с които никой не знае какво да прави.

Такива са и тези предмети. Плакат на стена, високоговорител без скала, конгрес, записан на плоча, лице върху значка: нито един от тях не е замислен да бъде разглеждан. Те са замислени да бъдат там, постоянно, на местата, където се живее.

Днес те са положени един до друг в сбирка, безмълвни, и най-сетне могат да бъдат гледани един по един, което е точно онова, което не са искали.

Проверени по източник факти: естеството и работата на радиоточката, абонатен високоговорител, свързан към жична мрежа и снабден с единствен регулатор на звука с шест положения, начин на разпространение, предпочитан от българските власти преди 1990 г., за да се излъчва само преценено за подходящо съдържание, и наличието на страх от подслушване, съобщен в политически съчинения; създаването на Българското национално радио през 1935 г., държавната му собственост и устройството му от две национални програми; първото излъчване на програма „Христо Ботев“ през 1941 г. и културно-образователното ѝ предназначение; смъртта на Георги Димитров на 2 юли 1949 г. край Москва, незабавно взетото решение за балсамиране и за построяване на мавзолея, изграждането му за шест дни, включването му в държавния церемониал от 1949 до 1989 г.; изваждането на тялото на 18 юли 1990 г., кремацията същия ден и полагането на пепелта в Централните софийски гробища; заповедта за събаряне от август 1999 г., четири опита в течение на седем дни. Почива върху разчитане на предмети, а не върху документален източник: определянето на приемниците TONMASTER и ELPROM като абонатни високоговорители въз основа на липсата на антена, на скала и на всякакъв регулатор освен звука, установена от колекционера и при двата уреда, но непотвърдена с документация за моделите; предшествието на бакелитовия модел спрямо TONMASTER почива върху изработката на кутиите, а не върху установено датиране; датирането и точното съдържание на плочите, взети от описанията на колекционера. Страхът от подслушване през радиоточките е предаден като представа от епохата, а не като установен технически факт. Отнасянето на приемника „Родина“ към снабдяване, запазено за офицерите, е колекционерско предположение, отбелязано като такова в текста: никой консултиран източник не го установява, а издирванията по този модел не са дали резултат.